Мексико, като всяка страна си има своите странности.
За хората, които си мислят, че от България по- лошо няма и/ или за тези, които никога още не са стъпвали в земята на текилата и мариачите...


Обикновено като чуе Мексико човек си представя следните неща:

- Текила, сомбреро, мариачи (това е истина)

- Място, където престъпниците и остават ненаказани след като са извършили престъпление (не съвсем вярно)

- Място където американците бягат, за да се спасят от ефектите на глобалното затопляне (кой е гледал “The Day After Tomorrow”)

- Родина на сапунените опери включително “Дивата роза”

- Най-голямата и замърсена столица на света

Мексико е невероятна страна за туризъм. Вечно лято, може да ходиш на море (ли за по-точно “да ходиш на океан”) през цялата година, има идилични и невероятно красиви места, интересна история. Обаче това e, ако си турист.

След повече от година пребиваване в дадена страна първоначалният ентусиазъм отстъпва място на сарказъма. По-долу ще намериш “енциклопедично описание на Мексико”- такова, каквото го виждаш след като се събудиш с “гърба” нагоре. Нещо като "байганьовското ”в България – не е вярно за повечето хора, но все пак не може да се отрече, че съществува.

***МЕКСИКО***

УПРАВЛЕНИЕ:
Корумпирана анархия. Никой да не е посмял да каже, че България е най-корумпираната държава.

ЕЗИК:
Испански (осакатен). Характерен емоционален изказ и нечленоразделни междуметия.

КРАТЪК РЕЧНИК (прости ми, Сервантес):
“guey - гуей” – пич, “carbon” – “задник”
“chinga tu madre” – най-често в улично задръстване – изпращане на поздрави за роднините на обекта на словоизлиянието
“tengo flojera” / “no tengo ganas para…” – най-често използваните изрази тук които буквално преведени означават “мързи мъ” /”изобщо ни ми за захваща с туй нящу”
“deja me” – “остави ме на мира”
“propina” – “бакшиш”, втората по честота на използване фраза. За повече информация виж “икономика”

НАСЕЛЕНИЕ:
В Мексико Сити – 22-25 милиона. Според някои най-големият град на планетата
Мексико – 100 милиона
Според слуховете на 2 жени се пада един мъж. То едни жени...
Факт: Наистина има хубави жени, но да не се преувеличава. Твърдението на мексиканците, че “от нашите жени по-хубави няма” не е фактологически издържано (виж “национална гордост” по-долу) и бива поддържано предимно от индивиди чиито най-дълго пътуване в живота е било межди спирките “Indios Verdes” (“Зелени индианци”!) и “Barranca del muerto” (“Дере на умрелите”) в метрото в Мексико Сити.

ИКОНОМИКА:
Основен поминък – бакшишите (в смисъл даването и получаването на бакшиш). По непотвърдени данни повече от 10 милиона души тук се издържат с бакшиши. Примерни job descriptions (длъжностни характеристики) на занимаващите се със събиране на бакшиши
1. “Мениджър” на пространства за паркиране – човека блокира дадена улица, слага стари щайги на всеки метър и разпродава улицата като места за паркиране. Нищо че не е законно (виж “полиция и армия”).
2. Латернаджии – свирят по оживените места. Обикновено имат помощник облечен в униформа подобна на тази на полицията, който ви гони докато не му дадете бакшиш за “музиката”
3. Други трудоваци по оживени пътни възли (кръстовища) – има ги и в България, но тук са по иновативни и освен да ти замазват предното стъкло предлагат други услуги като гълтане на огън и жонглиране.
Идеологията на бакшиша като такава е много странна. Базира се на разбирането (виж “ценности”), че другите постоянно са ни задължени. Пример: бях на летището, взимаме такси за връщане и един чичко (не шофьора) ни “помогна” да качим куфарите в багажника, въпреки че не искахме и те бяха много леки. Същият чичко ни отвори вратата но след това не я затвори. След като повтори три пъти “ако желаете може да ми дадете бакшиш” ,не го изтърпях и му дадох 10 песос. След това я затвори. Не е зле за 25 секунди “работа”
Средна стойност на бакшишите – 5 песос (около 70 стотинки)
Схема за справяне с искането на бакшиши: “No hablo espanol (“Не говоря испански – произнася се с напъване)+ фраза на български, руски или китайски

МАФИЯ:
Мексико е голям производител на дрога. Мафията е свързана със властта и съществува благодарение на корупцията (виж “управление”) и нехайството на полицията (виж “полиция”).

ЦЕННОСТИ:
Реактивност (това в никакъв случай не бива да се възприема като бързодействие) а като обратното на проактивност. Изразява се с движение “по течението” с минимална съпротива и без излишно напрягане.
Работа в екип – характерно само за два случая. Случай 1: събиране около масата с цел унищожаване на значително количество храна. Случай 2: виж “обществен транспорт”

МУЗИКА:
Местен вариант на чалга, зле копирана от кубински песни (ax, la musica cubana…). Най-често използвани фрази: сърце, мъка, любов, по-добре да умра отколкото..., ти си въздух /живот / вдъхновение/ бензин/ душа и т.н

ПОЛИЦИЯ И АРМИЯ:
Заспали (буквално – на първата страница на голям ежедневник се появи снимка на двама полицаи блажено спящи във патрулката. Отдолу се мъдреше “ето как ни пазят”)

ОБЩЕСТВЕН ТРАНСПОРТ:
Таксита: добре организирани. Не е нормално да се молят за и да получават бакшиш. Опасност – отвличане и ограбване.
Метро: метод на придвижване изпреварил с хилядолетия времето си. Използва футуристична система за компресиране “винаги има място за още 10”. Подходящо за практикуване на: левитация (може да се отпуснеш без да паднеш), йога (без никакви усилия може да направиш такава стойка, че и учителят ти с 20 годишен опит да ти завиди), бодибилдинг (опитай се да слезеш), работа в екип (опитай се да влезеш – ако не, ще се намерят добри хора които от добро сърце ще те побутнат за да може да се натъпчеш в препълнения вагон. Това съвсем сериозно, дори се смята за услуга)
Автобуси: да не се взимат след хранене. Ускорение от 0 до 80 км/ч – 4 сек, време за изминаване на разстоянието от задната част на автобуса до шофьорската кабина (в случай, че не си се хванал за нещо по време на спирането) – 2 сек

НАЦИОНАЛНО МОТО:
“No pasa nada” – демек “споко, всичко ще се оправи, трай си”
Мексико Сити също така (съвсем сериозно) има мото на града което гласи “La Ciudad de la Esperanza” или “Града на надеждата”. Не се разбира обаче за каква надежда става дума. Виж “ценности”

УЛИЧНО ДВИЖЕНИЕ:
Подвластно на законите на джунглата. Стратегии за оцеляване:
- подкуп на полицаи
- наглост

НАЦИОНАЛНА ГОРДОСТ:
Неоправдано голяма. Повечето мексиканци се гордеят невероятно от принадлежността си (нещо което за съжаление ни липсва в България). Имат някаква фикс идея за “супер Мексико” – ние сме най-добрите.
Например возя се в такси и си плямпаме със шофьора. Викам му аз че Мексико Сити е опасен град, а той се разлюти “не е вярно, не е по опасен от друг град”. “Добре де, а на теб случвало ли ти се е нещо преди като не е опасен”. “Да” – вика – “само 6 (шест) пъти на нападнаха. 4 пъти ми взеха парите, а останалите два пъти – и колата.”. Без коментар.

НАЦИОНАЛЕН СРАМ:
Носи се слух че на едни олимпийски игри пиян мексиканец се изпикал върху олимпийския огън и по този начин предизвиквал неговото загасяване. За съжаление България ще трябва да отстъпи водещото си място по олимпийски гафове и да се примири със скромните резултати след излизането на последния блокбъстър на Батето “Да купиш игрите”.

“chinga tu madre” – най-често в улично задръстване – изпращане на поздрави за роднините на обекта на словоизлиянието
Веднагически го наизустявам... нали се впускам в дебрите на трафика.. хо хо хо!