Чорапи Част 3:

Шест години по-късно: Завърших гимназия и се дипломирах, родителите ми не ме ипуснаха от поглед през този период...много са
загрижени Само дето всеки ден ме водеха по психиатри и тая година човека ми каза, че имам напредък и съм щял да се оправя...
....от какво обаче аз така и не знам?!?. Тая година влязох в казармата, майка ми, баща ми и сестра ми са се панирали.
"Спокойно де хора само в казармата влизам, нищо няма да ми стане".

ден 1: Строиха ни на плаца. Командира говори, говори, говори, говори та се задиня. Половината от нещата които каза не ги
разбрах другата половина нямаха смисъл. Но човека реши да завършим първия ден съм един "малък" крос.......20км той нарича
малък!!!! Вчерта бях плувнал в пот от горе до долу, а краката ми бяха заврели в тея кубинки, а чорапите ми бяха мокри. Успях
само тях да смъкна и автомата след което съм заспал.

ден 2: БОЛИИИИ МЕ ВСИЧКО!!! Опитах се да кажа на командира, а оня ми отпери един шамар и ме накара да пробягам 10км при това
в най-голямата жега. Цял следобдед лежах като заклан на глеглото, не можех да мръдна. Един от войниците ме съжали и ми
помогна да си смъкна поне кубинките. Оня направи физиономия все едно са му топнали главата в бидон с осем месечно зеле....
горкия сигурно е видял колко са ми подути краката и му е станало лошо.

ден 3: Едвам се движа, а командира ме е натоварил със зимната екипировка и само мен при това в най-голяма жега. От мене
струи пот като водопад и все едно джапам в гьол. Късно следобеда като си събух кубикните от тях изтече поне 300мил. "вода".
Момчетата около мен отвориха прозорците като мърмореха нещо.

ден 4: Не знам къде съм, но при всеки опит да мръдна усещам пронизваща болка през цялото тяло. Към 9:00 дойде командира и се
най-сетне ще ме заведат в лекарското оделение....Лекарско ли?!? ТОВА Е КАРЦЕРА.

ден 5: Нищо особенно навънка е поне 30 градуса, а тука към 40 и не мога да се съблека даже, че е тясно. Тоя дето ми донесе
храната каза, че съм изпуснал голямата баня...да му и *** в банята аз не мога да дишам, а той за баня ми говори.

ден 6-10: Умирам от жега и се потя като пор.

ден 11: Пуснаха ме от карцера и едвам ходя. Пак съм изпуснал голамата баня - дявол го взел. Командира ме прати да мия
тоалетните...то не се диша там. По едно време щях да загубя съзнание и се препънах в една от кофите с мръсна вода която
заля краката ми, добре че кубунките не пропускат.

ден 12: Сутринта в 5 всички бяха станали и се оплакваха от някаква миризма. Да им имам проблемите аз ще поспя още малко.

ден 13: Мина инспекция в стаята. Ония ми ти командири се разкрещяха, че стаята воняла и ни пратиха всички от тука да
направим по 100 лицеви опори след което да потичаме 20тина км, някой от войниците ме гледат на кръв.....какво съм им
направил?!?

ден 14: Ще ходим на полево обучение, а навън вали да се къса. Цял ден марширувахме из едно кално поле. Кубинките от черни
станаха глинесто-кафяви. Утре е ден за баня.

ден 15: Баняяяяя....влязох вътре доволен, че най-сетне ще си взема душ. Тамън си събуах кубинките и всички които бяха в
стаята изпопадаха по земята в безсъзнание. Е дявол ги взел и командирите, ся ли намериха да правят учение с газ. Фанах
дрехите и кубинките и изхвърчах от банята. Няма да се натровя заради единия душ я.

ден 16: Стаята е на 1/3 празна. Всички са мед сектора. Еми така е като командира върши глупости, ей ся само да дойде ще му
кажа аз какво мисля.

ден 17: Е казах му и пак съм в карцера и вънка пак 30 градуса пот, пот, пот. Пак ще изтърва банята

ден 18-22: Скука, пот и броене на мухи които чудно, защо като влетят умират моментално. Ще си ги събера за риба.

ден 23: Пуснаха ме от карцера. Отидох до стаята да се излегна малко, че съм се схванал....Я леглото ми е преместено единия
край на стаята. Това пък защо...никой нищо не казва.

ден 24: Абе тия хора не са в ред. Цяла нощ кашляха и хрипаха ми като не са добре да идат в медицинското. Ето и аз съм с
хрема и ми за запушен носът ама си капя капки и не преча.

ден 25: Странно в банята няма никой, е още по-добре за мен.....Абе къде са ми чистите чорапи, на кой са му притрябвали
дявол го взел. Нищо ще си нося тия...малко понамирисват като ги доближа до носа ама стават.

ден 26: Ще ни показват как се кара танк, че поне да знаем. Едвам се набутах аз и още един, и шофьора в танка. На излизане
си заклещих кракът и ми се изхлузи кубинката с чорапа. Като излязох викнах да ми я хвърлят, че навън е кално.......
не получих отговор. Командира на ротата надникна вътре и май нещо се изпусна и падна вътре. Надникнах гледам командира
хрипа, замери ме с кубинката.....добре де какво съм му направил сега?

ден 27: Имаме заместващ командир. Командира ни си взел седмица в санаториум.

ден 28: Свободен ден...вечерта избягахме от подлението и отидохме на дискотека. Танци, танци...мен ме заболяха краката и
реших да си махна кубинките, че да се охладят. Тамън започнах да се отпускам, когато се включи противопожарната аларма.
Огледах се хората около мен изпопадали на земята, а другите се щурат като ненормални. Хванах кубинките в двете ръце и
бегом към поделението. Минах напряко през градинката с цветята на командира.

ден 29: Замесника ни смъмри, че ни нямало и ни прати да тичаме 15 км. Като минах покрай градинката на командира видях,
че е повяхнала цялата. Е как може такова отношение с цветята.

ден 30: С друго поделение ще разиграем военен конфликт. По едно време плениха част от нас и почнаха да ни рапзитват и
заплашваха, че ще ни измъчват ако не кажем къде е "щаба" ни. Почнаха един по един да гъделичкат краката с перо, но тия
от мойта рота много издръжливи се оказаха. Дойде и моя ред. Събуха ми кубинките след което всичко утихна......погледнах
гледам всички изпопадали по земята. Така ни намери замесник командира.

ден 31: Мда тоя карцер почна да ми става уютен.

ден 32: Преместиха ни от карцера в килия, че им трябвал за нещо. Много тясно тука 5 души в килия метър на два. Краката ме
заболяха да стоя прав, а тия кубинки убиват - свалям ги. Тия около мен започнаха да агонизират.....явно не им понася
затворените пространства.

ден 33: Всички са в медицинския сектор. В спалното помещение съм аз и още 5 момчета. През нощта усетих някакво раздвижване,
но не се обърнах, че ме се спеше много.

ден 34: Ей какво по дяволите ми прави леглото в коридора. Командира се върна и ме завари така. Развика се и ме прати да
беля картофи в кухнята. Към обяд готвачите почнаха да душат наоколо. Някой каза, че май има умрял плъх. Вечерта на всички
им се виеше свят и се задушаваха. Аз нищо не усещам, явно са опитали от собствената си манджа. Пада им се.

ден 35: Днеска ще ни учат да използваме противогаз. Заведоха ни на майната си насред някакво поле. Влязохме в някаква барака
сложихме си противогазите и почнахме да чакаме. Чакахме, чакахме..........някой си свалиха противогазите щото им омръзна.
Мен ме боляха краката от ходене и помолих един да ми помогне да си събуя кубинките. Всички изтръпнаха и набързо си сложиха
противогазите. Все пак човека ми помогна да ги махна. Точно тогава двама припаднаха. Еее явно са пуснали най-сетне газа.
Като излязахме, командира каза, че не е наред газовата система и учението се отлага. Всички се спогледаха.

ден 36: Ще спим на палатки, че да не се връщаме в поделението, че е дълче. Баси никой не ме иска в палатката си. Е ще си
къртя отвънка. Подложих си на кубинките и заслах с чорапите.

ден 37 сутринта: Лошо ми е и повръщам. Командира изпрати адютанта си да ме види как съм. Той отвори спалния чувал и припадна
. Боже толкова ли съм зле?

ден 38: .......

ден 39: .......

ден 40: Събудих се сам в бяла стая. Тоя път не бях завързан, но на столя седяха ония в бялото пак с противогази. Местят
ме в отдел за изследване на бойни газове.

ден 41: Карат ме с военен конвой до новото поделение. В камиона с мен се качиха двама. Казаха, че са ми охрана. Докато
пътувахме видях, че по стената лази една огромна черна хлебарка и понеже ме е гнус да я мачкам с ръка си свалих кубинката
и я размазах. Ония двамата се опитаха да ми кажат нещо обаче в следващия момент припаднаха.....баси гнусливите хора.

ден 42: Ехааа много хубава стаичка са ми дали даже има цветенца във вазата. Не може да се сравни това легло с пружината в
старото поделение. Събувам се и лягам да спя.

ден 43: Събуди ме някакъв трясък. Огледах се и първото което видях е, че цветята бяха се смарангясали до неузнаваемост.
Погледнах към вратата и видях камериерката (ехаа имам и такава) на пода.....горката сигурно не и е понесло от гледка на
повехнали цветя. Около нея разсипана закуската....язък *яко псуване*.

ден 44: Вратата е заключена и не мога да изляза, а прозорците са запечатани - абе къде съм попаднал? Ритах вратата докато
не ми се разпаднаха кубинките.....българско качество. Най-сетне някой отвори вратата. По пагоните видях, че е полковник.
Пристъпи в стаята олюля се и падна хрипайки и хълцайки ..... явно му стана жал за кубинките. Е поне вратата е отворена ще
мога да се поразтъпча малко. Тъкмо излязох от стаята и се сблъсках с някаква сестра тя изпищя и строполи в краката ми....
хе-хе-хе я какъв ефект съм имал върху жените. В края на коридора някакви се развикаха и след което се строполиха и те на
земята ........?!?!?!?.....след секунди ме обградиха някакви с противогази тип слонче. Усетих як удар за врата след което
не помня.

ден 45: Лелее как ме цепи главааааааааа. Пак съм в някаква бяла стая, но тоя път съм потопен във вана ...... ъггг и мирише
на омекотител - гади ми се. В другия край на стаята седят някакви с противогази и ми говорят нещо. Нищо не им разбирам, а и
както ме боли главата ми е само ми е да слушам...все пак това което чух беше, че ме пращат като охрана на някаква експедиция
в джунглите в Африка, щото съм бил много опасен тука....Аз? Опасен? Че нали мен ме ступаха яко за нищо. Карай утре заминавам
за Африка.