От Николай Лачков, Топспорт.бг.......




Треньорите

Отборът е загубил след съдийски гаф:
“Съдията се подигра с труда на момчетата, с цялата публика на стадиона, с целия град.”
"Момчетата плачат в съблекалнята, какво да им кажа?"

Загубата е на по-малък отбор срещу така наречените грандове:
"Да си направят едно първенство от три-четири отбора и да ни оставят да си играем на спокойствие."

Провал на гранд като гост на по-малък отбор:
"Тук не се играе футбол. Те само лежаха и бавеха. Явно са стимулирани от конкурентите ни."

Жребий за евротурнирите. Пада се един от възможно най-слабите противници:
"В Европа вече няма слаби отбори. Гледахме касетки с техни мачове, имат трима доста силни футболисти." (б.а. - обикновено става въпрос за тримата полупрофесионалисти в тима, които не си изкаравт прехраната като готвачи, градинари и шофьори).

Пада се равностоен или по-силен отбор:
"Отново изтеглихме най-трудния жребий. Всички знаем за традициите и успехите на този отбор." (б.а. - въпросните успехи почти винаги са от преди поне 15 години)

Отпадане от евротурнирите:
"В България нямаме реална конкуренция и в тези мачове се вижда, че не сме подготвени да играем в Европа. Трябва да се намали броят на отборите в "А група.""

Отборът има пари за селекция:
"Ще привлечем няколко силни попълнения от чужбина. Ще дадем шанс на юношите да се обиграят, като ги преотстъпим в други отбори."

Отборът няма пари за селекция:
"Политиката на нашия клуб е да налагаме юноши на отбора и да инвестираме в тях, а не да си даваме парите за недоказани чужденци."

Група тъмнокожи футболисти идва на проби в български отбор:
"Всички момчета са много перспективни. Трима от тях са младежки национали на Нигерия, единят има мачове за олимпийския отбор на Сенегал, другият го искаха в Аякс."

Групата тъмнокожи футболисти провежда няколко тренировки с отбора, обявена е за неперспективна, след което се оказва, че някой от тях става водещ футболист в западен клуб:
"Те в България само пиеха, ходеха по купони и ги мързеше да тренират."


Футболистите

Млад футболист е трансфериран в Левски или ЦСКА:
"Аз от малък съм левскар/цесекар. Сбъдна се детската ми мечта да играя на Герена/Армията. В България ще играя само за Левски/ЦСКА"

След три-четири години същият футболист преминава в кръвния враг:
"Аз съм професионалист, давам всичко от себе си за клуба, който ми плаща заплатата."

Футболист е твърда резерва в отбора си или не е извикан в националния отбор:
"Треньорът решава кой ще играе, аз не мога да се бъркам в решенията му."

Същият футболист преминава в друг отбор:
"Там се подиграха с мен и не ми дадоха никакъв шанс за изява."

Отборът е загубил след безобразно слаба игра:
"Нямахме шанс. Не си вкарахме положенията (б.а. - ударът от 35 метра и двете мелета след корнер) и бяхме наказани, въпреки че заслужавахме поне равен."

Футболистът е отбелязал важен гол:
"Не е важно кой вкарвa головете, важно е отборът да печели."

Феновете освиркват отбора:
"Не мога да си обясня подобно отношение. Това не са истински привърженици, а група от провокатори, които искат да има напрежение в отбора."

Отборът е постигнал важна победа:
"Благодарим на феновете, отново доказаха че винаги са с нас. Нямаше да успеем без тяхната подкрепа."


Футболните фенове

Отборът е в криза:
"Оставка. Това не е нашият любим тим. Трябва да ги изгонят всичките тея некадърници. Играят само за пари и изобщо не им пука за нас."

Отборът е в подем:
"Браво момчета, ние винаги сме били с вас. Догодина 100 процента сме в Шампионската лига."

Някой журналист е написал негативна статия за Левски или ЦСКА:
"Абе ей, продажни сини подлоги/комунистически червени боклуци, стига вече с тая поръчкова журналистика."
"Шопи нещастни, докога ще ни занимавате само с Левски и ЦСКА. Пишете за провинциалните отбори. Всичките им играчи от нас са ги откраднали, няма нито един от София." (б.а. - в цензурирания вариант на тези мнения те неминуемо са придружени с обичайните "да ви *** ******** ***** с ****** ****," и "вие сте ***** ***** и **** ******" в най-различните им форми.)

Грубо нарушение на противников състезател във важен мач:
Всички стават от местата си, яростно започват да освиркват, да псуват и да крещят "Фаул!" Съдията отсъжда нарушение. Всички - "Картон!". Съдията дава жълт картон. "Червен!" Съдията вади втори жълт и съответно червен картон на футболиста. Чак тогава феновете се чувстват напълно удоволетворени и радостните възгласи са придружени с още псувни и викове "До-вииииж-да-не" към изгонения футболист.


Кандидатите за шефове на БФС преди конгрес на Изпълкома

"Ние ще върнем хората по трибуните."
"Ние ще вдигнем детско-юношеския футбол на крака."
"Няколко отбора ще бойкотират първенството, ако не ни изберат."
"Не може да продължава така. Настоящето ръководство на БФС вкара българския футбол в задънена улица."


Това е само една малка част от арсенала от заучени фрази и клишета на футболните хора у нас.

Всичко се повтаря и повтаря до следващия мач, до следващата година, до следващия треньор, до следващата група чернокожи футболисти, дошли на проби в България. А поука от това никой не си взима.

Колелото се върти, а ние все сме си на опашката и все някой друг ни е виновен, но винаги имаме оправдание и готов отговор за всичко.

Какво ни остава тогава на нас освен да си извадим папчицата с шаблони на статии, да подберем най-подходящото моделче и рутинно да попълним в празните местенца различни имена и числа на футболисти, отбори, резултати и класирания.