Dostin FUN :: Мечо Пух ли. . . .

... Където се появява Йори, а Мечо и Прасчо се сдобряват...

Някъде в Старата Гора...

Йори беше сдухан. Яко. Това, че той по принцип си беше сдуханяк не правеше нещата по- розови. Влошаваше ги... "Всичко е плява, животът е скапан, гората е скучна, тревата е стара, водата е мръсна, а аз съм маниакално- депресивно магаре!" Всъщност за черните му мисли имаше основание- Йори сменяше бушони. Знаеше си, че просто няма начин да се е родил с дарбите на гениален електротехник, но след четвъртия токов удар беше започнало да му писва. Йори не обичаше хладилника си. Много мразеше да си слага опашката вътре и да я гледа с отвращение как посинява. Правеше го по 2-3 пъти седмично. А сега дори това невинно забавление му беше отнето...

Принципно Йори имаше много против токовите удари. Заваряваха му се пломбите. Освен това го караха да подскача жизнерадостно около отвертката. Йори имаше много против изобщо всичко жизнерадостно. Днес тъпите досадници Прасчо и Пух го бяха канили навън да си поиграят. Гадняри. Сигурно искаха да го бият и после да му се подиграват. Даже май Мечо му беше свил и любимата табуретка. Йори спеше под нея, понеже там беше изключително неудобно. Когато имаше ток, де.

Йори с нежелание пак зачовърка по таблото: "Ако го окъся тука, трябва да тръгне. И без това за какво ли са ми предпазители. Да не би пък някога да са ме предпазили като спре тока?" За окъсяването послужи празна консерва от русенско варено- бившата възглавница на Йори. Понеже беше ръбата и смърдеше на гадно. И понеже всичко беше вече готово, Йори пое омърлушено към западната стена на караваната си. Обичаше да я съзерцава, тъй като му закриваше цялата прекрасна гледка към слънчевите полянки.

Другаде в Старата Гора...

Мечо и Прасчо бяха на нощна, понеже не им се спеше. Играеха на Кантар Страйк, бой с кантари. Играта се играе на тъмно и тясно място, като гъз, но не съвсем. Прасчо играеше терорист и клечеше с кантара си до едно фалшиво гърненце с мед, гнездейки. Милата животинка не обичаше да играе игри с насилие, камо ли пък да е терорист, но в момента се налагаше. Играта беше част от помирителната им програма с Пух след епизода с горелката...

Прасчо погледна към позаздравелия си бут- изгарянето вече почти не личеше- и въздъхна. Молеше се да не го намерят. Ако ръждясалия будилник, вързан за гърнето, иззвънеше, играта се считаше за приключена... Може би вече не оставаше време... Даже...

ПЛЯС

Прасчо изквича панически, когато в краката му падна газова бомба. Всъщност ставаше въпрос за омотаните чорапи на Мечо. Първия път бяха играли на "Fire In The Hole", ама в Зайовия хол. След това никой в Старата Гора не искаше да ги пуска да си играят у тях... Сега се въоръжаваха с подръчни средства и се млатеха в храстите, естествено по Мечова инициатива.

ПЛЯЯС

Втора бомба щумно изшляпа по врата на Прасчо, белязвайки го с характерната миризма на Пуховата колекция от гъбички по краката. Съчетанието им с навика да си носи коледните чорапи чак до другите коледни чорапи създаваше наистина опасни, постоянно мутиращи биологични оръжия...

ПЛЯЯЯЯССС

Прасчо не издържа и с вой се втурна към близкия храсталак... или поне се опита. В момента в който се изправи, получи най- бруталния си хедшот за последните три години. Троен. Първо в главата му се разби буткан с туршия, ама от трилитровите./Прасчо е силно дезориентиран/.Вторият удар беше с кол за домати.../Прасчо преминава в режим на свободно падане/...Е,най лошо стана като го измели и табуретката... За финалното довършване с Мечовия кантар умишлено не споменаваме, поради служебна победа с нокаут.

Мечо изрева победно:"Ехаа, 7:0 за мене! Гейм, сет, мач и шах с пешка!Аре ставай де брато, какво се лигавиш!"

...Прасчо се усмихваше в безсъзнание... с Пух отново бяха приятели!!!

По- късно сутринта в Старата Гора...

Заваля дъжд. Удари гръм. Таблото на Йори се взриви, оставяйки караваната му с западно изложение. На Йори не му пукаше- той си беше заврял главата в бидона от кисело зеле и сънуваше табуретки...