Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.01.2019 03:17 - ИЗПИТАНИЯТА – СКРИТИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ
Автор: monbon245 Категория: Други   
Прочетен: 3513 Коментари: 0 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ИЗПИТАНИЯТА – СКРИТИ БЛАГОСЛОВЕНИЯ

 

Добре ми стана, че бях наскърбен.”

(Псалом 119:71)

 

119-ят Псалом, най-големият в Библията, е чуден и съдържа една от централните опитности на Божието чадо. Лутер превежда така: „Мило ми стана, че бях наскърбен.”. Когато бях в Македония и се запознавах с някого, винаги ме трогваше изразът „Мило ми е.”, това използват там при запознанство, вместо „Приятно ми е”. Има нещо задушевно в този израз. Когато кажа: „Мило ми е”, аз влагам част от сърцето си. С други думи аз дълбоко в душата си разбирам, че е за моето добро, когато съм наскърбен.

1.Тази преценка на минали страдания ни изненадва. Тя е тъкмо противното на това, което ние разбираме за живота. Ние всички сме бивали наскърбявани. Знаем колко неприятно и болезнено е това преживяване. За нас то е извор на нещастие, дори отвращение. От него имаме рани, които с години кървят, гноят и не зарастват.

Всъщност две са лопатите, които придвижват житейската лодка напред: РАДОСТ и СКРЪБ. Ние мислим, че те са взаимно противоположни, че взаимно се изключват. Но защо тогава тъй упорито се преплитат в ежедневието ни? А и Словото ни говори, че цялото създание е подчинено на скръбта. Дори великият Гьоте признава, че когато човек е сам сред природата, не чувства някакво ликуване да изхожда от нея, а по-скоро една дълбока въздишка.

Каква представа имаме ние за Бога? Прието е да знаем, че Той е вечно чист, праведен, любящ и вечно блажен. Господ Исус, обаче, ни донесе още една Божия черта. Той ни представи Бога като най-великия страдалец. Ние го виждаме като Добрият Пастир, Който минава през големи трудности, докато намери и донесе в небесната Си кошара загубената овца. Пред нас Той стои като великия Баща, Който няма сън и е неспокоен, защото Неговият мил, но блуден син пропилява време и сили в блуден и пълен със страдания живот, далеч от дома. Колко безсънни нощи има Той, никой не знае. О, ако знаехме какво отражение има нашият греховен живот върху великото сърце на Небесния ни Отец, щяхме да имаме по-дълбоко отвращение към всяко дело, което Той не одобрява.

2.Добре ми стана, че бях наскърбен. Не се казва: „Добре ми е, че се наскърбявам.”. Едва сега аз виждам истинската стойност и голямата полза на страданията и скърбите, които съм имал преди. Ние въобще не можем да виждаме предметите от голяма близост, нито да разбираме преживяванията, когато преминаваме през тях. Трябва да има известно отдалечение. Разбира се, когато бях наскърбяван, аз мислех другояче. Но добре беше, че Бог не ме пита тогава какво да прави с мен. Защото щях да Му дам съвсем друг съвет. И ако трябва да избера между болест и здраве, между болка и удоволствие, между бедност и богатство, аз зная какво ще избера. Обаче сега, когато изпитанието вече премина, разбирам неговата стойност и съм благодарен. При все, че тогава не мислех така.

Когато тежката Божия ръка се сложи върху нас, никак не е лесно да се утешаваме с Божията любов. Често сме готови дори да се откажем от нея, ако можехме с това да си спестим някое страдание. Не е било рядко, когато сме роптаели против Бога и сме се възмущавали от Неговия начин.

Ето, лозарят реже през пролетта лозата. Той реже, а тя плаче. Чудно, че не обръща внимание на сълзите й. Колко протести бихме чули, ако лозата можеше да говори! Но, когато през есента видим как се гордее тя с провисналите по нея гроздове, разбираме, колко добре е било за нея, да бъде така порязана.

Когато говорим за наказание или скръб, знаем, че трябва да има болка. Иначе то ще се приеме като шега, дори ще стане предмет на подбив. Накажете детето съвсем леко и то ще ви се надсмее.

Апостол Павел години наред копнееше да посети вярващите в Рим. Възможно е той да си е мислел какво радостно тържество ще преживее, когато братята от Рим го приветстват с цветя и тържествени химни. Дали си е мислил великият апостол, че ще влезе в града, окован във вериги, като затворник и то след най-тежко и опасно пътуване по бурното море?

Неприятностите, болките, са за всички. Божиите чада не правят изключение. Но ги разбират правилно. Всички считаме болките за крайно досадни. Но колко полезни са те за нас! Ако нямахме непоносимите болки в зъбите, кой би отишъл на зъболекар? Ако при нагряване не ни болеше, кой би си отдръпнал ръката от огъня? Знаех едни родители, които биеха детето си непрестанно и си казвах: „Каква жестокост!”. Но те обясниха, че детето им погълнало голяма доза хапчета за сън и сега ако заспи, няма вече да се събуди. Затова трябва да го бият… Като гимназисти не обичахме нашия учител по български език, защото постоянно поправяше говора ни. Но кой може да научи правилно и матерния си език, ако не бъде поправян? Отивате при лекар-хирург и той насочва вниманието си към най-болезненото място и започва да реже там, където най-вече ви боли. Дали защото се наслаждава от болката ви?...

Спомням си дни, когато съм бил в особено благополучие. Но, признавам, че тогава съм бил най-слаб. Огъвал съм се най-лесно. При много благоденствия най-бързо ръждясваме. Просто не можем да понасяме дълга поредица от щастливи дни. Словото ни говори за цар Манасия (2Летоп.33). Отначало той бил много лош и зъл, грешен и подъл. Но бил пленен и хвърлен в затвор, във Вавилон.Там той се покаял и обърнал към Бога. Тогава Бог отново го върнал да царува в Йерусалим. Манасия намери Бога не другаде, а в затвора. Железните окови били за него по-полезни от златните гривни и огърлици. Тъмницата била по-желана от царския палат. Сламеното легло и грубото трикрако столче, по-близки до истината, отколкото мекото царско ложе и престолът.

В нашите аптеки се продават горчиви лекарства, обвити в красива опаковка. Така се приемат по-леко. Бог прави тъкмо обратното. Той обгръща славни небесни благословения в горчиви опитности. Така ние ставаме по-достойни за тях.

3.Добре ми стана, че бях наскърбен, защото тогава сърцето ми се отвори. Започнах да мисля правилно, преди всичко за себе си. Започнах да се самокритикувам. Открих много слабости и вина в себе си. Разбрах колко коравосърдечен съм бил. Когато времето се засуши, земята става твърда, буците й са като бетон. Но щом падне дъжд или сняг, твърдите буци се размекват и разпадат. Почвата може отново да се обработва и засее. Така и моите сълзи направиха твърдото ми сърце да бъде меко и чувствително.

Започнах да гледам към Бога. Сетих се просто за Него. В моето щастие аз Го бях забравил. Но през сълзите си Го съгледах. И разбрах, че Божието наказание е по-добро от световното благоволение. Надеждата ми е, че един ден, във вечността, ще имаме възможност да се срещнем с разбойника, който се покая, когато беше разпнат от дясната страна на Господа Исуса на Голгота. И ако го запитаме кой ден в живота му е най-велик, той сигурно ще каже, че това е денят, когато най-много и болезнено е страдал, когато бил прикован на кръст. Тогава той имаше възможността да бъде най-близо до Господа Исуса и да Му предаде сърцето си. Благословен да бъде този болезнен кръст!

4.Добре ми стана, че бях наранен, защото тогава започнах да разбирам и съчувствам на тези, които страдат. Моите сълзи ми станаха като микроскоп, с който можах да видя болките на околните. До тогава бях студен и чужд за изпитанията на другите. Просто отказвах да ги гледам. Не се обръщах назад. Но Бог ме обърна! Не само към себе си, а и към ближните. Тогава разбрах естеството на своите болки.

Един младеж се оплаква от ревматични болки-„Даже започнах да понакуцвам”, казва с досада той. Но в това време вижда, че покрай него минава друг младеж с патерици и съвсем изкривени нозе. Той се засрамва и казва: „Всъщност аз съм много добре. И може би скоро съвсем ще бъда здрав. Не бива да се оплаквам така!”. Ако повече се занимавахме със страданията на другите, то не бихме имали време, нито желание да преповтаряме като латерна само нашите трудности.

5.Добре ми стана, че бях наскърбен, защото Бог ме възпитава. Срещали сме невъзпитани деца и възрастни. Разпуснати, нахални, непоносими, арогантни и нещастни. Обвиняват всичко и всички. Само себе си не! Възпитание и наказание са неделими! „Който жали пръчката, мрази детето си!“, казва Соломон. Възрастен господин бил поздравен много любезно от един млад мъж. „Аз не ви познавам.”, казал възрастният. „Но аз много добре си спомням за вас. Като малко момче, през един пазарен ден издебнах продавача на плодове и посегнах да открадна една ябълка. Вие ме съгледахте и ме ударихте по ръката и ми казахте: „Момче, какво гласи осмата заповед?”. Това аз не мога да забравя и винаги съм Ви бил благодарен за този навременен удар!”

Наказанието затвърдява верността в характера! А без вярност няма характер. Във всяка печатница има едно много неприятно лице-коректорът. Той винаги държи червен молив и поправя грешките на словослагателите. Кой би казал, че коректорите са ненужни?

През студен зимен ден един каруцар откарвал с шейната си, майка и детето й в някакво село. Той забелязал, че майката обвила рожбата си със своите дрехи, а самата тя останала недостатъчно загърната и започнала да замръзва. Той леко поел детето от ръцете й, а самата нея, грубо изтласкал вън от шейната и ударил конете, които бързо побягнали напред. Майката дошла на себе си и ужасена завикала: „Детето ми, детето ми!” и се втурнала с всички сили да тича след шейната. Коларят я наблюдавал, усмихнато и след малко спрял шейната. Майката обляна в пот, но вече възвърната към живот, се качила на шейната. Коларят първо й дал един ямурлук да се завие, после подал детето и след малко те стигнали селото.

Куца жена се движела с патериците си и трябвало да слезе по едно стълбище. Тя много внимавала, но все пак, някак си се подхлъзнала и се юрнала чак долу. Патериците й паднали също, но били далеко от нея. Тя надала жални викове за помощ, но наоколо нямало никого. След като чакала доста време, тя се решила сама да се докопа до патериците. Какво било учудването й, обаче, като видяла, че може да се движи съвсем без патерици. О как благодарила тя за своето нещастно падане! Преди малко тя роптаела против Бога, че при толкова големи болки Той допуснал и това ново изпитание да падне, като че не стигали толкова нещастия. Но сега как благодарила тя на Небесния Баща!

При всяко изпитание ние виждаме само обратната, опъката страна на нещата. Обаче след време погледът ни се спира върху лицевата, истинската им страна. И благодарим за всичко.

6.Добре стана, че бях наскърбен, защото разбрах, че Бог ме третира като Свое чадо. Той очаква от мен повече, отколкото от тези, които не Го познават. Проявява особен интерес към мен. Ако не ме наказва, Той не ме счита за Свое чадо. На улицата играят много деца. Изведнъж те започват силно да се карат и вдигат оглушителен шум. Един от минувачите се спира до едно от тях и му удря плесница. Друг минувач му прави забележка: „Защо биете това дете? Та то не беше най-лошото.”. Гражданинът отговорил: „Зная. Но това дете е моето!”. Спомням си, като деца сме се биели. Тогава битият е протестирал: „Ти да не си ми баща, че да ме биеш?” Явно е, че децата очакват от родителите си наказание, но само от тях. Всеки цигулар настройва своята цигулка. Това не е без изпитание за инструмента. Но колко е необходимо да се настрои той? Всички сме чували за великия музикант Бетховен. Възхищавали сме се от неговия музикален гений, както и от чудната му вяра в Бога. Но малцина знаят, че неговият баща, с тояга в ръка, заставял гениалния си син да свири на пиано по девет часа на ден.

В Послание към евреите четем: „Бог се обхожда с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва? Но, ако сте без наказание, в което всички са определени да участват, тогава сте незаконородени, а не синове. Освен това имали сме земни бащи, които са ни наказвали и сме ги почитали. Няма ли повече да се покоряваме на Отца, на Духовете ни и да живеем? Защото те за малко време са ни наказвали, както им е било угодно, а Той-за наша полза, за да бъдем участници в Неговата святост. Никое наказание не се вижда да е на времето за радост, а е тежко. Но после принася правда, като мирен плод за тези, които са възпитавани чрез него.” (Евр.12:7-11)

Един вярващ поет молил Бога за по-силна вяра, по-чиста любов и по-богато благодат. Но започнал да усеща колко е нищожен и грешен пред Бога. И се уплашил от себе си. Освен това започнали изпитания, гонения за вярата и неприятности в дома. Чувствал, че лежи в прахта на крушението си. И разбрал, че това е Божият отговор. И „погребал” в себе си стария човек. Дълбок мир и чиста радост го облели. Благодарил на Бога за отговора. Кротостта, тази Божествена добродетел, расте върху гроба на нашата гордост.

Псалмопевецът призна, че оскърблението беше за негово добро.

Какво е нашето становище?

Някои се отнасят към изпитанията в живота си с озлобление. Още повече закоравяват. Има такива охладнели християни. Мислят, че Бог трябва винаги да ги милва с меки ръкавици. Очакват спокоен, несмущаван живот, какъвто щом имат, не са благодарни. Забравят, че Бог има само един Единороден Син. Но няма нито един син без страдания.

Други приемат страданието с покорност. Имат доверие към Бога и чакат да открият истинския, вечен Божи замисъл в оскърбленията. Когато Мойсей хвърли на земята жезъла си, тоягата му стана змия, от която побягна. Но щом го постави в скинията, жезълът се раззелени. Щом отхвърлим наказанието от Бога, то се превръща в наш враг. А когато го поставим с покорност пред Божиите нозе, се превръща в сърдечна градина. Дали знаем колко полезни са за нас онези неприятни и злобни хора, с които сме принудени да работим или да живеем? Те служат за характера ни като бодило, което Бог употребява, за да ни научи на себеобуздание и победа над себе си.

Преди години разказах един истински случай: През един студен зимен ден баща и майка оставили в къщи децата си и отишли с шейна в съседното село на някакво празненство. След обед те, доволни, се връщали у дома. Внезапно след тях се появили два вълка. Спокойното пътуване се превърнало в бесен галоп. Конете веднага разбрали опасността и се спуснали в стремглав бяг към дома. Освен това и бащата ги подканял с викове и камшик. Майката започнала да кълне: „От къде се появиха тук вълци? Толкова години никой не беше чувал за тях!”. Скоро те пристигнали благополучно в селото. Там вълците се върнали обратно. Щом родителите стигнали у дома и отворили вратата, ги блъснала неприятна миризма на въглероден окис. В стаята те намерили децата си да лежат в безсъзнание. Те били запалили мангал с дървени въглища и го внесли вътре, преди още да се разгорят въглищата. Зададох въпроса: „Кой спаси децата от смърт?” и отговорът, естествено, бе – вълците. Но дали отговорът е правилен?...

Една сестра ми каза: „Имам нужда от майка, която да ме посъветва, да ми се скара, да ме накаже. Но така, както само една майка прави.”.

Благословен да бъде силният вятър, който Бог изпраща на Своите моряци. Те по-бързо пристигат до желаното пристанище.

Благословен да бъде Небесният огън на Святия Дух. Той изгаря шлаката в душите ни.

Благословена да бъде Божията пила. Тя ни очиства от много ръжда.

Свети Бернхард пише: „Карай ми се, Господи! Гневи ми се! Без Твоето наказание ми липсва лекарството. Забравям, че съм Твое чадо!”

Г о с п о д и, о т в о р и с ъ р ц а т а и у м о в е т е н и, з а д а п р и е м е м т е з и в е л и к и и с т и н и и Твоята многообразна премъдрост, и живеем за Твоя слава. Амин

Шумен

25. август 1974

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
3


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: monbon245
Категория: Други
Прочетен: 1445987
Постинги: 2442
Коментари: 24
Гласове: 1695
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031